Monthly Archives: май 2008

Книжарница „Хеликон”, „Литературен вестник” и Центърът за междукултурна комуникация и медиация към ФКНФ на СУ „Св. Климент Охридски” ви канят на 5 юни (четвъртък) от 18 часа в Хеликон-Витоша на първата си съвместна българо-италианска културна среща с участието на професор Мариано Паванело от Римския университет „Сапиенца”.
Ще бъде представен и Италианският брой на „Литературен вестник”.
Заповядайте!

Книжарница „Хеликон” и Факултетът по славянски филологии ви канят на 29 май от 18 часа в Хеликон-Витоша на представянето на втория брой на списание Литературата.
Как четем и пишем в интернет, но и как четем миналото, това са темите, по които в този брой пишат български и чужди хуманитаристи.
Заповядайте!

„Мостове”
Сборник в чест на 70-годишнината на Йордан Василев
съставител Пенка Ватова
Издателски център „Боян Пенев” – Институт за литература
Издателство РК ТИХ-ИВЕЛ
205 стр.; 5 лв.
ISBN 954-9310-09-4

Това е една книга, която има за цел да изгражда свързващи нишки. Вероятно точно така трябва да изглежда един сборник посветен на човек, който никога не е възприемал себе си като учен в чисто академичния смисъл на думата. Това е сборник в чест на един черноработник, в чест на един човек, който винаги поставя себе си „на втори план”.

Но не е ли точно този „втори план” необходим на литературния критик за проницателно вглеждане в литературната творба, необходим на литературния историк, за да наблюдава и да пренареди стойностите. Вероятно това е онзи отстранен ъгъл, до който не достигат шумовете и крясъците на епохата. Вероятно точно там е построил своя мост Йордан Василев и този сборник е доказателство за това.

На пръв поглед сборникът изглежда прекалено еклектичен. Той съдържа статии, чиито предмет на изследване се простира от епохата на Възраждането до наши дни, от литературата за деца и юноши до литературата за възрастни, от жанра есе през научната студия до библиографския справочник. Но само в този мащаб можем действително да уловим фигурата на Йордан Василев, да проумеем огромния труд, който той извършва преди да ни завладее с импровизационната стихия на живото слово, да разберем многостранността на неговите изследователски интереси. Сборникът би могъл да бъде обвинен в еклектизъм, ако не беше толкова пределно личен, съкровен и някак „на втори план”.

Сякаш всичко онова, което Йордан Василев е съхранил и пренесъл през времето по някакъв начин е оживяло в неговите ученици. Една от основните линии, спояващи тази книга е идеята за приемствеността. Има и още едно доказателство, че този сборник не е еклектичен – неговото заглавие – „Мостове”.

Иван Христов

Никола Бувие
„Японска хроника”
издателство „Рива” 2005
206 страници; 7,50 лв.
ISBN 954-320-030-0

Как един европеец преживява страна от Далечния изток. Как Япония изглежда през очите на един швейцарец. Пътят на дзен будизма, чайна церемонията и театър Но – всичко това и още много други неща ще научите ако отворите книгата на Никола Бувие „Японска хроника“.

Пътеписът представлява причудлива смесица от швейцарски финес и японска деликатност. Зад редовете ненадейно изникват завладяващи картини на островите, разположени сякаш на края на света и неочаквано кирилицата се превръща в най-красивите букви, изобретени от човешка ръка – японските йероглифи, чрез които единствено е възможно да се улови духът на мястото. Под формата на кратки есета Бувие се опитва да сподели опита на един пътешественик, омагьосан от тази страна. Ето защо на места прозата преминава в изящни стихотворения. Нищо в сегашността на Япония не се случва, без да е обвързано с хилядолетната традиция.

Бувие започва още от времето на император Кубилай, внукът на Чингис хан, който решил да завладее островите. На няколко пъти мощните тайфуни, които обгръщат страната успяват да я спасят от вражеските кораби. Ето защо на японски ками кадзе, всъщност, означава – божествен вятър. Христофор Колумб тръгнал със своите кораби към Япония, а не към Индия.

Португалците са първите европейци, които стъпват на японска земя и били изключително добре посрещнати. Японците били дотолкова гостоприемни, че без много усилия част от тях, решили да приемат християнството. Но най-силно въздействие оказало онова средство с помощта, на което можеш да убиеш врага си бързо, без много усилия и от разстояние, а именно – пушката. По това време японците едва ли предполагали, че ще трябва да преминат през един от деветте кръга на 20 век – атомната бомба. Хрониката продължава с епохата Мейджи, нещо като българското Възраждане. Следва покъртителна изповед на очевидец за ужасите на войната.

Бувие разказва увлекателно за възстановяването на страната, за „японското чудо”. Подробно описва атмосферата на съвременно Токио, Киото, остров Хокайдо, места, които ако нямате време да посетите, може да срещнете чрез „Японска хроника”.

Иван Христов

Книгите днес, 2005, № 3, с. 30-31 

4 юни ,сряда , 19 часа, зала 7,  НДК

„БЕЗ  ГРАНИЦИ“        

Мултимедиен Спектакъл

Николай Иванов ОМ – композиции, тамбура, прогроминг, вокал

Габриела Хаджикостова ( Унгария) – вокал

Виктор Тот (Унгария) – алт саксофон

Проектът „Без граници“е създаден през пролетта на 2007 в Будапеща като мултимедиен спектакъл с елементи от Българската традиция и фолклор, както

в музиката така и в пеенето. Актрисата Габриела Хаджикостова миксира текстове от български писатели, притчи, легенди и поговорки. Музикалната тъкан се провира между етно и джаз, минимализъм и спонтанна импровизация.

На фона на видеоизображения се създава „магия“ на живо, в модерен контекст  се връща онази шаманистична вибрация, която носи уникалната ни традиция.

Проектът е представян в Будапеща и Берлин с голям успех.

„Дай Боже дъжд!…“ А дъждът носи онова пречистване, което сме търсили и ще търсим винаги. Болката, отричането от себе си, събрани в един вик – за да се изгубиш и намериш във вечния кръговрат на живота, неизбежния…

Обичам да се разхождам

и да дишам чист въздух,

привечер, в градината,

сред пенсионери,

влюбени

и наркомани,

сред онези, дето

нямат бъдеще

Заповядайте на 27 май (вторник) от 18 часа в Червената къща (зала „Пеша Николова“ ) на премиерата на новия роман на Емилия Дворянова Концерт за изречение (опити върху музикално-еротическото) (ИК „Обсидиан“).
Книгата ще представят проф. Нева Кръстева и доц. Михаил Неделчев.

Заповядайте на 23 май (петък) от 17 часа в Централен дом на архитектите (зала 2, ул. Кракра 11) на премиерата на книгата на Илко Димитров Бяло, сборник с избрана поезия.
Съставителството и подборът са на Борис Христов, а оформлението е на Румен Евтимов. Книгата ще бъде представена от Силвия Чолева, Иван Теофилов, д-р Николай Михайлов и Едвин Сугарев.

Костас Монтис
„кого живея?”
прев. Яна Букова
ИК „Стигмати”
250 стр.; цена не е указана
ISBN 954-336-004-9

Издателство „Стигмати” вече е гаранция за книжната продукция, която предлага. Ние само ще прибавим няколко думи в подкрепа на това. Книгата на Костас Монтис – „кого живея?” е едно щастливо случване на българския книжен пазар.

Не е случайно, че още в заглавието си този сборник със стихове започва с малка буква. За читателя ще стане ясно, че всеки въпрос за Монтис, не е обикновено питане, а дълбоко екзистенциално търсене. Едно въпросително изречение се превръща в цяло стихотворение.

Светът на поета е пределно умален, той е сведен до равнището на детския поглед. Но това не е престорен наивизъм, от който живеенето в света става по-малко отговорно, а едно постоянно очудняване на битието, детският поглед като възможност за ново начало.

Монтис съумява да съчетае по един необикновен начин неочакваността, изненадата, обновлението в действителността и монотонността, скуката, еднообразието на ежедневието.

Едно от най-характерните му открития в поетическата техника е повторението, което потвърждава постигнатото от предците и внася ново питане по отношение извечността на ценностите.

Това придава контексти на неговата поезия още от времето на Алкей и Сафо. Неговите стихове са кратки до формата на сентенции, но те сякаш синтезират в себе си изначалния човешки опит.

Светът на Костас Монтис е обграден отвсякъде от вода, така както неговия остров Кипър и това му помага да отграничи своята позиция от общоприетата история, която, особено тук на Балканите, се превръща в бреме за отделния човек. Поетът утвърждава възможността да се живее частно, извън доминирането на историческите истини и преувеличените митове.

„кого живея?” е книга за основния въпрос на прокълнатия 20 век – до колко е възможно да бъдем себе си, когато сме част от другите. И накрая, не бива да забравяме блестящия превод на Яна Букова, редакторството на Димитрис Аллос и превъзходното оформление на Яна Левиева.

Иван Христов

Едвин Сугарев
„Родина”
Издателско ателие Аб
93 страници
ISBN 954-737-485-0

На пръв поглед стихосбирката на Едвин Сугарев прилича на атлас, в който са поместени някакви карти на тема „Родина”, онова което възниква в съзнанието ни щом си помислим за Балкана или за „тих бял Дунав”, но на корицата има изобразени две полукълба, цялата ни планета – следователно, става въпрос за Родината като преживяване. Преживяване е слабо казано, тъй като стихосбирката спокойно може да бъде наречена „Присъда” или „Разпадане”.

И тук съвсем не става въпрос за подигравка с маниера на онези, които били „големи патриоти и бизнесмени”, нито за сълзливите оплаквания на онези, които сричат читанки заедно с децата си на развален английски, нито пък за онези, които не знаят кои са. Тук става въпрос за разбирането на Родината като дълбока рана, като кошмар, предизвикан от късните ни европейски бълнувания, като взаимно вричане.

Стихосбирката прави един опит да говори за „родното” като пренебрегва географските му измерения и се насочва към траекториите на духа и разяждащата съвест. Условно можем да разграничим два враждуващи лагера: НИЕ и РОДИНАТА.

Има още →