Реката
Тя тече
и повлича
нашите стени,
диги,
мостове
и бентове.
Реката.
Тя руши
и погубва
нашите здания,
храмове,
бюстове
и постаменти.
Реката.
Тя влече
и изтрива
нашите семейни
портрети,
родословни дървета,
домашни реликви.
Реката.
Тя отваря
и възкресява
пантеони,
музеи,
мавзолеи
и гробници,
а нашите
живи тела
заключва
във душни
каюти.
И потъват
нашите кораби,
и ние крещим,
но наште гърла
се пълнят с вода
и заглъхва
на дъното
нашият Глас…
О, Реката!
Тя е толкова
непостоянна,
ефирна и лека,
но как силно боли,
когато убива.
И ние нямаме
шанс,
защото тя е всичко
за нас,
нашата Смърт
и нашето щастие,
нашата Вечност





