Бдин І

Както си вървях

край реката,

изведнъж видях

камък във тревата.

Отмахнах кръглите очила

и се наведох да прочета:

„Тук лежи един поет,

талантлив за пет.

Христов го наричаха,

всички го обичаха.

Той размесва времената

сякаш дяла със теслата.

На словесния Балкан баира

е за неговата лира.

Музи покрай него много,

но поезията малко.

Ако го погледнеш строго,

ще си кажеш — „жалко“!

Ти, критико благороден,

виж таланта самороден,

че по дух и по стил

той биде Един,

но за беда

замина за Бдин.“

Вашият коментар

Filed under Поезия

Вашият коментар