Както си вървях
край реката,
изведнъж видях
камък във тревата.
Отмахнах кръглите очила
и се наведох да прочета:
„Тук лежи един поет,
талантлив за пет.
Христов го наричаха,
всички го обичаха.
Той размесва времената
сякаш дяла със теслата.
На словесния Балкан баира
е за неговата лира.
Музи покрай него много,
но поезията малко.
Ако го погледнеш строго,
ще си кажеш — „жалко“!
Ти, критико благороден,
виж таланта самороден,
че по дух и по стил
той биде Един,
но за беда
замина за Бдин.“





